5 нояб. 2005 г., 09:39

Да премълчим 

  Поэзия
1305 0 4

 Не ни остава нищо друго освен да си благодарим взаимно.

 Да премълчим, че сме се лъгали и без сбогуване да се отминем.

 Ще бъде малко старомодно, тъжно. Бих казала дори – почти нелепо.

 Но в крайна сметка никой не е длъжен да брани и предадените крепости.

 Времето на рицарите мина... “Приятна вечер”, “Лека нощ”. Това е!

 Ноември е и вече идва зима. И всеки ще потърси топла стая.

 А другото...?!

 Дано да се научим, защото непременно ще ни трябва!

 Не първо да си губим ключовете, а после да крещим, че ни ограбват!

© Лора Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??