22 мая 2008 г., 09:12

Да притежаваш себе си 

  Поэзия
968 1 2
Заранта изпълва ме с надежди,
с усмивка, топли чувства и копнежи.
Слънцето ме гали нежно и напомня
ми... топло подава лъчите си,
ту се появява, ту някой облак го
помрачава и скрива огнените му коси...
Всяка тревичка, всяко дървче,
всяко цветче, всичко някак нашепва...
И небето безкрайно понася ме,
и птиците волни, красиви, безстрашно
реят се там горе, без грижи и проблеми...
Те вдъхват ми сладостта и разбирам ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Георгиева Все права защищены

Предложения
: ??:??