Да притежаваш себе си
Заранта изпълва ме с надежди,
с усмивка, топли чувства и копнежи.
Слънцето ме гали нежно и напомня
ми... топло подава лъчите си,
ту се появява, ту някой облак го
помрачава и скрива огнените му коси...
Всяка тревичка, всяко дървче,
всяко цветче, всичко някак нашепва...
И небето безкрайно понася ме,
и птиците волни, красиви, безстрашно
реят се там горе, без грижи и проблеми...
Те вдъхват ми сладостта и разбирам
какво е свобода... какво е да си сам,
да имаш само себе си и да се чувтстваш
напълно достатъчен в битието си.
Без да притежаваш, без да си обсебен,
без желанието да напира, просто
полъх да те носи... и сякаш няма нищо там.
Не чуваш нищо, не виждаш нищо...
Просто летиш, без мисли... без тежест,
без болка, само лекота...
Дъх, наслада и отваряш очи, виждаш
отново и всичко е по-различно...
по-светло отпреди... по-свободен си и от
птицата в небето... Имаш всичко в ръцете си!
И щастието, и сълзите си. И отговорите,
и бъдещето си предречено... Всичко!
Държиш го... и сякаш няма нищо там.
Не чуваш нищо, не виждаш нищо...
Просто летиш, без мисли... без тежест,
без болка, само лекота...
и притежаваш себе си...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Георгиева Все права защищены
