19 июл. 2009 г., 22:40

Да разчупим мисленето

1.2K 0 12

Да разчупим мисленето

 

Аз нов съм тук, не ставам за поет,

но ръкавица ще захвърля смело,

а който иска – да чете

и се замисли върху тая скука.

 

Живот с изтъркан идеал –

какво ли може да се прави!?

За някой сякаш е провал,

но пак не ще да го остави.

 

На предразсъдъци робуваш триста,

за стойности – недей мисли,

че то какво ли има да се мисли!?

Ний щеме секс и бира, и пари.

 

На ценности, добро – ний все се смеем!

Това е за глупците, знай това!

Глупците вярват в тях и все си мислят,

че в този свят ще има светлина.

 

На тях те нека се надяват,

но губещи не щем да сме със тях.

Сега е време да живеем –

не щем да ставаме за смях!

 

На тези, дето се опитват

да бъдат днес различни –  за беда

на някой все не му харесват,

Да ги оплюем, хайде,  тук, сега!

 

О, този свят изпълнен с суета!

Да се замисляме – сега не щем –

и утре има време за това,

но днес ще купонясваме и ще ядем.                                                                      

 

Умът е станал муден и не мисли,

сърцето – болно, тръпне в самота,

но пак не щеш да се замислиш –

какво печелиш или губиш от това!

 

Живееш в клопка като изтерзана птица –

във мрежа хванат от света.

А опити дори не правиш вече

да имаш мир и свобода.

 

Но кой ли губи и какво? Кажете!

Дали сме ние или някой друг!?

Какво ли още чакаме? Мислете

и не оставяйте това на друг!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катерина Лулф Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • майка ми поиска да го побликува понеже няма профил и предцени, че няма смисъл за една публикация да си прави (всички текстове с ~~*~~ са мои - където липсваха ги добавих понеже скоро реших, че това ще ми е "авторския" знак )

    Sorbus (Пенко Пенков) - вече ми писна да се разправям с табе и да пиша като лудите ...

    ако ( обръщам се към теб - doreto66 (Дора Павлова) )- трябла да ми се делне или блокне акаунта - все ми е едно в тоя сяйт чувам само - Поздрав и др такива реплики дето нищо реално не казват - не, че съм голям автор, но накои произведения са пълна скръб и са се с хубави коментари ... как човек в такъв случай да знае кое е истинно и кое написано механичон?

    Да не говоря, че напишеш ли на някой честното си мнение - че не струва това което е написал- и вече те е заринал с 2ки дори и да не е хвърлил поглед на написаното ....

    отивам си на село пар за сумати време, тъй че не очакваите отговори.
  • Не знам чий е текста, но страшно много ми хареса.
  • да се разбира ли, че горният текст НЕ Е авторски?!
  • ОЛЕЛЕ, МАМО!!!
    Нещата стават от объркани, още по-объркани. Ти чела ли си правилата в тоя сайт? По каква причина пускаш нещо, което не е твое? Който иска да си пуска нещо, да си се регистрира и да си го пуска...
    Вече съм го чел повече от 10 пъти и мога да ти кажа, че никъде, по никакъв начин не личи това, което авторът е искал да постигне. Питах и други хора как го възприемат. Те също го възприемат така, както и аз! ...Защото айде, нали аз съм стар и тъп!... Не можах да усетя кавичките нещо. Защо не го отделихте с някаква пряка реч, например. Да си личи кое иска да втълпи авторът и кое - лирическия герой. ПРОСТИЧКО! Това се нарича МАЙСТОРСТВО. И то е нещо по-различно от това да сипеш квалификации от това кой бил с промит мозък и кой - не.
    И в българската граматика от край време местоимението НИЕ винаги е било обединението на АЗ с някаква друга група от лица, които са свързани по някакъв признак. Не знам приятелят ти от коя граматика е чел... Не мога да разбера и как определяш на кого му е промит мозъка и на кого - не е. Много странни критерии имате... Напротив! Моят мозък ми върши чудесна работа и аз от него нямам АБСОЛЮТНО НИКАКВИ ОПЛАКВАНИЯ!
  • ем ... 1во това е единственото нещо което не съм писала. 2ро като ми го прочетоха го схванах от 1вия път ... който го не е разбрал жалко за него - промит му е мозъка и не съм аз виновната

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...