Да разчупим мисленето
Да разчупим мисленето
Аз нов съм тук, не ставам за поет,
но ръкавица ще захвърля смело,
а който иска – да чете
и се замисли върху тая скука.
Живот с изтъркан идеал –
какво ли може да се прави!?
За някой сякаш е провал,
но пак не ще да го остави.
На предразсъдъци робуваш триста,
за стойности – недей мисли,
че то какво ли има да се мисли!?
Ний щеме секс и бира, и пари.
На ценности, добро – ний все се смеем!
Това е за глупците, знай това!
Глупците вярват в тях и все си мислят,
че в този свят ще има светлина.
На тях те нека се надяват,
но губещи не щем да сме със тях.
Сега е време да живеем –
не щем да ставаме за смях!
На тези, дето се опитват
да бъдат днес различни – за беда
на някой все не му харесват,
Да ги оплюем, хайде, тук, сега!
О, този свят изпълнен с суета!
Да се замисляме – сега не щем –
и утре има време за това,
но днес ще купонясваме и ще ядем.
Умът е станал муден и не мисли,
сърцето – болно, тръпне в самота,
но пак не щеш да се замислиш –
какво печелиш или губиш от това!
Живееш в клопка като изтерзана птица –
във мрежа хванат от света.
А опити дори не правиш вече
да имаш мир и свобода.
Но кой ли губи и какво? Кажете!
Дали сме ние или някой друг!?
Какво ли още чакаме? Мислете
и не оставяйте това на друг!
© Катерина Лулф All rights reserved.
