20 сент. 2008 г., 20:22

Да се лъжеш

659 0 0

15.09.2008

 

 

„Всичко между нас беше катастрофа!”

Думите ти пак ми пуснаха отрова,

Мислех, че за теб вече съм готова,

но поехме пак в грешната посока...

 

Исках само теб – сън или прокоба,

вече те изпих – чашата отровна!

Сложно беше с теб – няма да повторя,

грешка от веднъж е толкова злокобна

 

Отрова ли си? Искам, дай ми още.

От твоята горчилка аз да изгоря!

Самотата на безлунните ми нощи,

да я превърнеш в спомени сега...

 

Но пак да ме разлюбиш с ветровете,

на късна есен с черните листа...

Да си ида като откъснато цвете,

щом падне над мене нощта...

 

Да ме убиеш със кинжала зимен

и тъгата върху плещите да падне.

Да ме чакаш пак – безименен,

и да се лъжеш, че не си ме мамил...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Erato Eratova Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...