20.09.2008 г., 20:22

Да се лъжеш

657 0 0

15.09.2008

 

 

„Всичко между нас беше катастрофа!”

Думите ти пак ми пуснаха отрова,

Мислех, че за теб вече съм готова,

но поехме пак в грешната посока...

 

Исках само теб – сън или прокоба,

вече те изпих – чашата отровна!

Сложно беше с теб – няма да повторя,

грешка от веднъж е толкова злокобна

 

Отрова ли си? Искам, дай ми още.

От твоята горчилка аз да изгоря!

Самотата на безлунните ми нощи,

да я превърнеш в спомени сега...

 

Но пак да ме разлюбиш с ветровете,

на късна есен с черните листа...

Да си ида като откъснато цвете,

щом падне над мене нощта...

 

Да ме убиеш със кинжала зимен

и тъгата върху плещите да падне.

Да ме чакаш пак – безименен,

и да се лъжеш, че не си ме мамил...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Erato Eratova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...