15.09.2008

„Всичко между нас беше катастрофа!”

Думите ти пак ми пуснаха отрова,

Мислех, че за теб вече съм готова,

но поехме пак в грешната посока...

Исках само теб – сън или прокоба,

вече те изпих – чашата отровна!

Сложно беше с теб – няма да повторя,

грешка от веднъж е толкова злокобна

Отрова ли си? Искам, дай ми още.

От твоята горчилка аз да изгоря!

Самотата на безлунните ми нощи,

да я превърнеш в спомени сега...

Но пак да ме разлюбиш с ветровете,

на късна есен с черните листа...

Да си ида като откъснато цвете,

щом падне над мене нощта...

Да ме убиеш със кинжала зимен

и тъгата върху плещите да падне.

Да ме чакаш пак – безименен,

и да се лъжеш, че не си ме мамил...