Да се помолим, нека бъде мир
Сега е вече пролет, ала сякаш
По-другояче някак се усеща
Реките губят своята прозрачност
Едва ли помнят първите си срещи
Така започваме го отначало
Единствения смисъл да живеем
В душите ни кога ще бъде бяло
Откакто жив съм вечно мътно тлее
Йезуитски мисли лудо ни просмукват
Намират в нас убежища тревисти
А толкова ли трудно е от утре
Трънливите пътеки да почистим –
Авгиеви са нашите обори!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Данаил Таков Все права защищены
