Да се помолим, нека бъде мир
Сега е вече пролет, ала сякаш
По-другояче някак се усеща
Реките губят своята прозрачност
Едва ли помнят първите си срещи
Така започваме го отначало
Единствения смисъл да живеем
В душите ни кога ще бъде бяло
Откакто жив съм вечно мътно тлее
Йезуитски мисли лудо ни просмукват
Намират в нас убежища тревисти
А толкова ли трудно е от утре
Трънливите пътеки да почистим –
Авгиеви са нашите обори!!!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Данаил Таков Todos los derechos reservados
