rumiana (Румяна )
136 1141
28 янв. 2014 г., 11:10

Да се смиря... 

  Поэзия » Другая
1389 0 5

Да се смиря. Да бъда тиха.

По-лесно ли живее се така?

Когато гласовете побеляха и се скриха,

а аз ги търся в тия стъпала,

 

които са пропити със въпроси!

Дали отвеждат в грешната посока?

Защото мислите се спъват боси,

или стената на душата е висока?

 

А може улицата ми да е без изход -

зазидана без памет. В тишина.

Или живота да е само в ниското -

като небе без своята луна...

© Румяна Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря Ви от сърце,че се спряхте при мен!
    valqka (Валентин Василев):
    zelenvik (Виктор Кръстев )
    Sanvali (Санвали
    milkokanchev62 (Милко Кънчев
  • Паметта, за мен е постоянна величина и за нея е стиха...Поздрав!
  • Няма грешни посоки, те все водят по Пътя!

    Много силен стих! Поздрав!
  • силата с тебе е. няма грешни посоки. )))
  • Никога не се смирявай! Викай колкото можеш! И ще бъде пълнолуние ...!Поздрави за силния стих, Руми!
Предложения
: ??:??