Да се смиря...

Поэзия » Другая

1.8K 0 5

Да се смиря. Да бъда тиха.

По-лесно ли живее се така?

Когато гласовете побеляха и се скриха,

а аз ги търся в тия стъпала,

които са пропити със въпроси!

Дали отвеждат в грешната посока?

Защото мислите се спъват боси,

или стената на душата е висока?

А може улицата ми да е без изход -

зазидана без памет. В тишина.

Или живота да е само в ниското -

като небе без своята луна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

rumiana (Румяна )

Благодаря Ви от сърце,че се спряхте при мен!
valqka (Валентин Василев):
zelenvik (Виктор Кръстев )
Sanvali (Санвали
milkokanchev62 (Милко Кънчев

2014-01-28T21:05:16+02:00
milkokanchev62 (Милко Кънчев)

Паметта, за мен е постоянна величина и за нея е стиха...Поздрав!

2014-01-28T20:42:58+02:00
Sanvali (Санвали)

Няма грешни посоки, те все водят по Пътя!

Много силен стих! Поздрав!

2014-01-28T20:28:12+02:00
zelenvik (Виктор Добрин Димитров)

силата с тебе е. няма грешни посоки. )))

2014-01-28T20:21:13+02:00
valqka (Валентин Василев)

Никога не се смирявай! Викай колкото можеш! И ще бъде пълнолуние ...!Поздрави за силния стих, Руми!

2014-01-28T16:47:50+02:00