Да се смиря...
Да се смиря. Да бъда тиха.
По-лесно ли живее се така?
Когато гласовете побеляха и се скриха,
а аз ги търся в тия стъпала,
които са пропити със въпроси!
Дали отвеждат в грешната посока?
Защото мислите се спъват боси,
или стената на душата е висока?
А може улицата ми да е без изход -
зазидана без памет. В тишина.
Или живота да е само в ниското -
като небе без своята луна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Всички права запазени
