Да се смиря. Да бъда тиха.
По-лесно ли живее се така?
Когато гласовете побеляха и се скриха,
а аз ги търся в тия стъпала,
които са пропити със въпроси!
Дали отвеждат в грешната посока?
Защото мислите се спъват боси,
или стената на душата е висока?
А може улицата ми да е без изход -
зазидана без памет. В тишина.
Или живота да е само в ниското -
като небе без своята луна...
© Румяна All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
