Jan 28, 2014, 11:10 AM
Да се смиря...
Да се смиря. Да бъда тиха.
По-лесно ли живее се така?
Когато гласовете побеляха и се скриха,
а аз ги търся в тия стъпала,
които са пропити със въпроси!
Дали отвеждат в грешната посока?
Защото мислите се спъват боси,
или стената на душата е висока?
А може улицата ми да е без изход -
зазидана без памет. В тишина.
Или живота да е само в ниското -
като небе без своята луна...
© Румяна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Паметта, за мен е постоянна величина и за нея е стиха...Поздрав!
-
Няма грешни посоки, те все водят по Пътя!
Много силен стих! Поздрав! -
силата с тебе е. няма грешни посоки. )))
-
Никога не се смирявай! Викай колкото можеш! И ще бъде пълнолуние ...!Поздрави за силния стих, Руми!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
valqka (Валентин Василев):
zelenvik (Виктор Кръстев )
Sanvali (Санвали
milkokanchev62 (Милко Кънчев