Да си ходим приятелко
Да си ходим приятелко.
В търсене път към забравата
полунощ ни отмина,
с тихи стъпки зави
след бутилката с вино.
Бяхме в две механи,
пяхме и пихме,
просто с теб тази нощ
се напирувахме.
Смяхме се от сърце,
на всичко, което се сетихме,
само не това...
няма да плача.
Нали моя беше идеята
да разпуснем душите си,
да забравиме болките,
да зачеркнем сълзите.
А луната...
пак тази луда луна,
скрий я, небе, някъде,
че ми грабва душата
и я мачка на топка-тъга.
Трябваше да отболи...
а за гърлото
стиска ме и души,
и с пет пръста
в стомаха, високо,
рови живи,
непогребани спомени.
В дъното на бутилките
нe намерихме истини,
хайде да си вървиме!
Утре след две три кафета
ще говорим за сметката...
Тази нощ няма да гледам луната,
не я гледай и ти!
Вече зная, няма забрава...
Виното не лекува,
само по-лесно се стига
до извода...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
