Да си изгубен и безбожно сам...

28 сент. 2007 г., 09:44

Поэзия

857 0 2

Към слънцето да тичам - никога не спирам,
а нима измамно е това?!
Възможно ли е всъщност да умирам,
а да вярвам, че ще се спася?!

Замислям се, а впрочем със какво се боря -
с тебе, с мен или със гордостта?!
Или от бързане вратата да затворя,
за миг изпуснах любовта...

Знаеш ли какво е без сълзи да плачеш,
защото не ти остава и една?!
Към болката с усмивка пак да крачиш,
прегърнал за тъгата мисълта...

Да спреш да чувстваш, да заспиваш,
уморен от толкава лъжи...
Да мислиш, че накрая истина откриваш,
а от нея по-силно да те заболи...

Всеки ден на Бога да се молиш -
за една-единствена мечта.
Да се сбъдне и спреш ли да се бориш -
да я загубиш пак от суета...

Да стоиш в мрака, там - безчувствен,
да не виждаш нищо - да си глух и ням...
Света около теб да е някак си изкуствен,
а до теб да няма никой - да си изгубен и безбожно сам...

Свързани произведения

nelson (Нели Вичева)

2007-10-04T23:29:34+03:00

когато го прочетох...искам да ти кажа че е невероятно и сякаш аз съм главната героиня.поздравявам те за това произведвние ,защото е...беден ми е речника за да изкажа с думи колко съм очарована.надявам се искрено да не се чувастваш така,защото зная колко е трудно да си такъв човек...дано всъщност да си добър писател и да много щастлива в реалния живот.
mariniki (Магдалена Костадинова)

2007-09-28T12:24:54+03:00

Много хубав , но много тъжен и самотен стих.
Усмихни се , Десислава, с обич.

Да си изгубен и безбожно сам...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения