Да си изгубен и безбожно сам...
Към слънцето да тичам - никога не спирам,
а нима измамно е това?!
Възможно ли е всъщност да умирам,
а да вярвам, че ще се спася?!
Замислям се, а впрочем със какво се боря -
с тебе, с мен или със гордостта?!
Или от бързане вратата да затворя,
за миг изпуснах любовта...
Знаеш ли какво е без сълзи да плачеш,
защото не ти остава и една?!
Към болката с усмивка пак да крачиш,
прегърнал за тъгата мисълта...
Да спреш да чувстваш, да заспиваш,
уморен от толкава лъжи...
Да мислиш, че накрая истина откриваш,
а от нея по-силно да те заболи...
Всеки ден на Бога да се молиш -
за една-единствена мечта.
Да се сбъдне и спреш ли да се бориш -
да я загубиш пак от суета...
Да стоиш в мрака, там - безчувствен,
да не виждаш нищо - да си глух и ням...
Света около теб да е някак си изкуствен,
а до теб да няма никой - да си изгубен и безбожно сам...
а нима измамно е това?!
Възможно ли е всъщност да умирам,
а да вярвам, че ще се спася?!
Замислям се, а впрочем със какво се боря -
с тебе, с мен или със гордостта?!
Или от бързане вратата да затворя,
за миг изпуснах любовта...
Знаеш ли какво е без сълзи да плачеш,
защото не ти остава и една?!
Към болката с усмивка пак да крачиш,
прегърнал за тъгата мисълта...
Да спреш да чувстваш, да заспиваш,
уморен от толкава лъжи...
Да мислиш, че накрая истина откриваш,
а от нея по-силно да те заболи...
Всеки ден на Бога да се молиш -
за една-единствена мечта.
Да се сбъдне и спреш ли да се бориш -
да я загубиш пак от суета...
Да стоиш в мрака, там - безчувствен,
да не виждаш нищо - да си глух и ням...
Света около теб да е някак си изкуствен,
а до теб да няма никой - да си изгубен и безбожно сам...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Танева Все права защищены
