10 февр. 2007 г., 01:28

Да си сам...

Поэзия

1.2K 0 3

Не е лесно да си сам-самичък
под ударите на съдбата.
Сам ли си, си тъй мъничък,
отрязани са ти крилата...

Животът тъпче те, и мачка
всичко що във теб събрал си,
и не е лесно да направиш крачка,
да прогониш самотата - сам си...

За всекиго си всеки, никой... Дори
ставаш и обект на състезание,
плячка за разграбване, кавги,
но сам си пак със своето страдание.

Не, не съм за всеки аз готова,
душата си не съм погазила!
Ще бъда жестока, сурова,
но себе си ще съм запазила.

И сама да съм, на самотата раната
не ще да ме убие, промени...
И никога не ще изгубя вярата,
знам, че някъде ме чакаш ти!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

KuKli4kaTa{} (Мая Бая)

Наистина става така, че повече се пише за мъка, отколкото за щастие-може би защото когато е тъжен човек има време да осмисля нещата, а когато е щастлив - просто не обръща внимание на света около него... Аз най-често сядам да пиша когато ми е тъжно..затова и всеки стих за мен има значение, като че ли когато е вече на листа хартия, става част от душата ти...

2007-02-27T20:06:04+02:00
lonelyman (Златко Тошков)

много хубаво и...тъжно

2007-02-22T07:49:26+02:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Продължавай и не губи вярата си!Човек без вяра е неизказана мисъл,камък на дъното на морето и куп други лоши неща!!!

2007-02-10T08:59:22+02:00