Да си сам...
Не е лесно да си сам-самичък
под ударите на съдбата.
Сам ли си, си тъй мъничък,
отрязани са ти крилата...
Животът тъпче те, и мачка
всичко що във теб събрал си,
и не е лесно да направиш крачка,
да прогониш самотата - сам си...
За всекиго си всеки, никой... Дори
ставаш и обект на състезание,
плячка за разграбване, кавги,
но сам си пак със своето страдание.
Не, не съм за всеки аз готова,
душата си не съм погазила!
Ще бъда жестока, сурова,
но себе си ще съм запазила.
И сама да съм, на самотата раната
не ще да ме убие, промени...
И никога не ще изгубя вярата,
знам, че някъде ме чакаш ти!!!
© Мая Бая All rights reserved.
