В Луната с втренчен поглед се взирам и
не подозирам, че ако теб те няма, аз умирам.
Слънцето поглежда ме всеки божи ден,
не разбира, че ти светиш много повече за мен.
Ти имаш много имена, но най-красивото го дава любовта.
Изречи го и ти, не бой се,
признай си чувствата така,
както аз признах моите с лекота.
И ето, че до име се не стигна -
без име те аз сега обричам
и най-накрая ще спра да отричам,
че много те обичам...