27.03.2008 г., 11:35 ч.
Да си влюбен
В Луната с втренчен поглед се взирам и
не подозирам, че ако теб те няма, аз умирам.
Слънцето поглежда ме всеки божи ден,
не разбира, че ти светиш много повече за мен.
Ти имаш много имена, но най-красивото го дава любовта.
Изречи го и ти, не бой се,
признай си чувствата така,
както аз признах моите с лекота.
И ето, че до име се не стигна -
без име те аз сега обричам
и най-накрая ще спра да отричам,
че много те обичам...
не подозирам, че ако теб те няма, аз умирам.
Слънцето поглежда ме всеки божи ден,
не разбира, че ти светиш много повече за мен.
Ти имаш много имена, но най-красивото го дава любовта.
Изречи го и ти, не бой се,
признай си чувствата така,
както аз признах моите с лекота.
И ето, че до име се не стигна -
без име те аз сега обричам
и най-накрая ще спра да отричам,
че много те обичам...
© Ари Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Наистина много откровено... Хареса ми! Браво и поклон!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"В Луната с втренчен поглед се взирам и
не подозирам, че ако теб те няма, аз умирам.
Слънцето поглежда ме всеки божи ден,
не разбира, че ти светиш много повече за мен.
Ти имаш много имена, но най-красивото го дава любовта."
Прекрасно !
Благодаря ти !