* * * Да... Смей се...
* * *
Да...
Смей се отгоре. Да.
А аз да живея и заради тебе - не искам!
Ти да си пушиш от онази лула,
мерейки удоволствието и риска.
Не си струва, приятелю...
Не!
Не ми слагай маса!
Вземи две чаши с онова от черен отел,
да ми бръкне в язвата.
Ще мълчим, ще люлеем крака от облака,
ти ще заглеждаш жените в пазвите...
Аз ще си се рея някъде там,
усещайки безгрижната ти усмивка.
Дали ще се напия... не знам...
Да остана... май и не искам...
Ти и без друго с един ритник
ще ме приземиш, крещейки,
че има какво още да дам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Маринова Все права защищены
