* * *

Да... 

Смей се отгоре. Да.

А аз да живея и заради тебе - не искам!

Ти да си пушиш от онази лула,

мерейки удоволствието и риска.

Не си струва, приятелю...

Не!

Не ми слагай маса!

Вземи две чаши с онова от черен отел,

да ми бръкне в язвата.

Ще мълчим, ще люлеем крака от облака,

ти ще заглеждаш жените в пазвите...

Аз ще си се рея някъде там,

усещайки безгрижната ти усмивка.

Дали ще се напия... не знам...

Да остана... май и не искам...

Ти и без друго с един ритник

ще ме приземиш, крещейки,

че има какво още да дам.