Да те обичам, без да те докосна...
§ § §
Да те обичам, без да те докосна –
какво по-страшно наказание!...
Понесъл възрастта си високосна,
поне в съня ти искам да остана...
А там бушува чувството за вечност -
на младостта с най-нежните акорди:
води планински, вляни в русло речно -
родени не в капчук, а в бури горди!...
Да те обичам, без да те отричам –
красива, непристъпно всеотдайна...
И да запазвам пак благоприличие,
в което с мъка давя свойта тайна...
Ванилин Гавраилов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ванилин Гавраилов Все права защищены
