Mar 26, 2007, 9:02 AM

Да те обичам, без да те докосна...

  Poetry
1.1K 0 11

§    §     §

 

 

Да те обичам, без да те докосна –

какво по-страшно наказание!...

Понесъл възрастта си високосна,

поне в съня ти искам да остана...

А там бушува чувството за вечност -

на младостта с най-нежните акорди:

води планински, вляни в русло речно -

родени не в капчук, а в бури горди!...

Да те обичам, без да те отричам –

красива, непристъпно всеотдайна...

И да запазвам пак благоприличие,

в което с мъка давя свойта тайна...

 
Ванилин Гавраилов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванилин Гавраилов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...