19 сент. 2023 г., 14:24

Да те очаквам

592 1 0

Омръзна ми да те очаквам,

а ти да не бързаш.
омръзна ми да приплаквам
от нихилизма ти блъсната.
Плясвам с ръце и светва света ми, 
свирвам с уста и подскача страха ми.
Танцът е в кръг, времето също.
Май че са кът мойте буйства.
Отпускам глава и сякаш разбирам,
всичко е ясно. Трохите събирам,
в шепата тясна кацнаха гълъби
чувстваш ли човките по мислите – бурени?
Омръзна ми да те събирам в шепите си смирени,
а ти да се разпиляваш в нощите със без мене
Студено и тясно е без теб под юргана,
май да си ходя време настана!
Аз ще порасна и хляб ще омеся,
а ти ще останеш до другата вечер,
после ще пишеш дълги поеми,
че липсва ти моето тяло до тебе…
Разприказвах се в повече, 
още те няма, щях остана твоя до края,
но ще разказваш  в тъжно безвремие,
как си калил мен да бъда без тебе,
а те ще цъкат с езика разбиращо,
и ще те гледат с моите очи.
Това е проклятие, чуй и помни.
Да виждаш във всяка очите ми,
да чуваш гласа ми на сън,
да усещаш как тупти сърцето ми, 
а аз да се превърна в бляна
на животът ти разпиления.
Да я очакваш, а тя да не бърза,
да проплакваш на рамена непознати,
а да дъхаш аромата ми, който е с тебе на всякъде.
А аз ще съм радостна и пак ще се смея,
ще ме обичат и ще умират за мене,
ще се омъжа и деца ще родя,
а те ще имат очите на мъжа,
който бърза когато го очаквам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...