Да Ти кажа, Господи...
По Коледа, знам, стават чудеса,
но чудото Борисов ни улучи.
Той майката държавна разката.
Късметът пак, уви, не ни се случи.
Чрез медиите влиза у дома.
Не съм го канил, но ми се усмихва.
Превключвам си канала - новина.
С тях и него плачещо съм свикнал...
Той сякаш, че е с хиляди лица.
Където да превключа ми се хили.
България е мъничка страна,
а колко мафиоти са се скрили?...
Експертното правителство - кошмар!
Културният министър - пие водка...
Не - Министерски кабинет, а е олтар...
Търговците ли в него пак се моткат?
Повръщам от бездействие и срам!
Псувните ми - зелено, мазно лепнат...
Министрите в свещения ни храм
опитват се душите ни да гепнат...
Да идем в Ада, за да сме добре!
Сегашното е живо наказание.
Живеем като таборни коне,
захапали юзди за назидание...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валентин Йорданов Все права защищены
