13 may 2010, 22:39

Да Ти кажа, Господи... 

  Poesía » Otra
577 0 4

По Коледа, знам, стават чудеса,
но чудото Борисов ни улучи.
Той майката държавна разката.
Късметът пак, уви, не ни се случи.

Чрез медиите влиза у дома.
Не съм го канил, но ми се усмихва.
Превключвам си канала - новина.
С тях и него плачещо съм свикнал...

Той сякаш, че е с хиляди лица.
Където да превключа ми се хили.
България е мъничка страна,
а колко мафиоти са се скрили?...

Експертното правителство - кошмар!
Културният министър - пие водка...
Не - Министерски кабинет, а е олтар...
Търговците ли в него пак се моткат?

Повръщам от бездействие и срам!
Псувните ми - зелено, мазно лепнат...
Министрите в свещения ни храм
опитват се душите ни да гепнат...

Да идем в Ада, за да сме добре!
Сегашното е живо наказание.
Живеем като таборни коне,
захапали юзди за назидание...

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • И тук (преди) и там (правителства) - все същото е!
    (сган - предателства)!
    Пфу!
  • "Да идем в Ада, за да сме добре!
    Сегашното е живо наказание."

    О,Вал, и аз понякога така си мисля! Актуален си! Поздрави!
  • така е, Вал!
  • "Да идем в Ада, за да сме добре!
    Сегашното е живо наказание." Много си прав,това нашето не е живот,а живуркане и борба за оцеляване...
Propuestas
: ??:??