Да! Това е той!

Момчето, което ме познава,
той е този, който ме нарича
по различен начин от другите,
но не за да ме дразни,
а защото самият той е различен!

Той е този, който с усмивката си
връща пеперудите в стомаха ми!
И да, гледа ме различно,
защото Аз му позволявам да го прави!
Момчето, пред което аз съм слаба
и безпомощна, но и също толкова
пленителна и страстна...
ДА! Това е той...
 

Магнетизъм, страст, игра,
напрежение, тръпка,
която вдига адреналина...

Чувството, когато го видя
е като да скочиш с бънджи от висок мост...
Знаеш че няма опасност,
но въпреки всичко крещиш, 
крещиш от радост, че си се осмелил!
 

Хищник ли?...
Не, той не е хищник...
Той е магьосник! Защо?...
Защото ме кара да правя неща,
които не съм допускала, че ще ги позволя на някой.

Той е онази сладка и също
толкова горчива глътка
от сутрешното кафе
и каквото и да му позволявам,
каквото и да прави...
последната глътка ще е за мен!