3.04.2013 г., 13:03

Да! Това е той

1K 1 0

                                                  Да! Това е той!

Момчето, което ме познава,
той е този, който ме нарича
по различен начин от другите,
но не за да ме дразни,
а защото самият той е различен!

Той е този, който с усмивката си
връща пеперудите в стомаха ми!
И да, гледа ме различно,
защото Аз му позволявам да го прави!
Момчето, пред което аз съм слаба
и безпомощна, но и също толкова
пленителна и страстна...
ДА! Това е той...
 

Магнетизъм, страст, игра,
напрежение, тръпка,
която вдига адреналина...

Чувството, когато го видя
е като да скочиш с бънджи от висок мост...
Знаеш че няма опасност,
но въпреки всичко крещиш, 
крещиш от радост, че си се осмелил!
 

Хищник ли?...
Не, той не е хищник...
Той е магьосник! Защо?...
Защото ме кара да правя неща,
които не съм допускала, че ще ги позволя на някой.

Той е онази сладка и също
толкова горчива глътка
от сутрешното кафе
и каквото и да му позволявам,
каквото и да прави...
последната глътка ще е за мен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...