17 мая 2008 г., 21:31

Да тръгнем.

870 0 8

Вледених се със сълзи в съня си.

Със въздишка по минало свършено.

Днес играя различни недъзи.

Репетирайки поза "обичане."

 

Не дочаках да чуя зората.

Доживях да я видя разплакана.

Аз не плача. Кълна тишината.

Не, не искам да идвам нечакана...

 ***

Ти ще тръгнеш. Ще тръгна и аз.

Скачай първи във бездната дива.

Ти ще скочиш. След тебе съм аз.

Ще дочакам любов полужива.

 

Ти ще тръгнеш. Ще тръгна и аз.

В иронична и пламенна среща,

в тих божествен и жежък екстаз

ще родим наша утринна вечност.

***

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...