17 мая 2008 г., 21:31

Да тръгнем.

868 0 8

Вледених се със сълзи в съня си.

Със въздишка по минало свършено.

Днес играя различни недъзи.

Репетирайки поза "обичане."

 

Не дочаках да чуя зората.

Доживях да я видя разплакана.

Аз не плача. Кълна тишината.

Не, не искам да идвам нечакана...

 ***

Ти ще тръгнеш. Ще тръгна и аз.

Скачай първи във бездната дива.

Ти ще скочиш. След тебе съм аз.

Ще дочакам любов полужива.

 

Ти ще тръгнеш. Ще тръгна и аз.

В иронична и пламенна среща,

в тих божествен и жежък екстаз

ще родим наша утринна вечност.

***

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Маринова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....