17.05.2008 г., 21:31

Да тръгнем.

867 0 8

Вледених се със сълзи в съня си.

Със въздишка по минало свършено.

Днес играя различни недъзи.

Репетирайки поза "обичане."

 

Не дочаках да чуя зората.

Доживях да я видя разплакана.

Аз не плача. Кълна тишината.

Не, не искам да идвам нечакана...

 ***

Ти ще тръгнеш. Ще тръгна и аз.

Скачай първи във бездната дива.

Ти ще скочиш. След тебе съм аз.

Ще дочакам любов полужива.

 

Ти ще тръгнеш. Ще тръгна и аз.

В иронична и пламенна среща,

в тих божествен и жежък екстаз

ще родим наша утринна вечност.

***

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоанна Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...