May 17, 2008, 9:31 PM

Да тръгнем.

  Poetry » Love
866 0 8

Вледених се със сълзи в съня си.

Със въздишка по минало свършено.

Днес играя различни недъзи.

Репетирайки поза "обичане."

 

Не дочаках да чуя зората.

Доживях да я видя разплакана.

Аз не плача. Кълна тишината.

Не, не искам да идвам нечакана...

 ***

Ти ще тръгнеш. Ще тръгна и аз.

Скачай първи във бездната дива.

Ти ще скочиш. След тебе съм аз.

Ще дочакам любов полужива.

 

Ти ще тръгнеш. Ще тръгна и аз.

В иронична и пламенна среща,

в тих божествен и жежък екстаз

ще родим наша утринна вечност.

***

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...