Да убиеш лято
Направете си пир от душата ми тиха.
От очите ми топли запалете си огън.
Стоплете се после, препийте и викайте.
Дано не остане от мене и спомен.
Вземете ръцете ми, покрив скрепете.
Ушите ми могат да чуят стените.
Дано не остане от мене. Вземете
косите ми даже и после не питайте.
Измийте нозете ми, път си сторете
към ново посято със вяра небе.
Мечтите не пипайте, моля Ви, спрете.
Единствено в тях съм жена…и дете.
Преяжте с плътта ми, легнете, заспете.
Сънувайте слънце над плитко море.
Сънувайте пясък в дълбоките рани.
Надеждата дръжте далече от мен.
Защо ли... защото не искам да знам,
онази безумна причина която,
сега ще Ви стигне да сринете храм,
а утре дори да убиете лято.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Милева Все права защищены
