12 мая 2006 г., 00:22

Да Върна Времето

1.3K 0 8
Прииска ми се пак да върна времето назад.
В очите ти дълбоко-сини да погледна,
да спра отново в твоя тайнствен свят
и само мъничко при тебе да поседна.
И пак така дълго да се смеем с глас
на хиляди безмислени неща,
и пламъчето да потрепва между нас,
да свети в нощта със ярка светлина!
Все тайничко да знам, че те обичам
и да изтръпвам от любов, при допира на твоята ръка,
защото само тук съм твоето момиче,
макар ти никога да не разбра това!
Да спя до теб, там, горе, на тавана
Където музиката не престава да гърми
и твоята усмивка-паяжинка бяла,
в която моето сърце безпомошно се улови.
Никога не можах да ти призная,
че те желая,
както никой друг преди това
и сега наивно, тайничко мечтая,
че ще върна времето назад, за да го променя!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ди Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми Поздрави!
  • не е нужно да връщаш времето назад
    защото понякога бъдещето предлага повече отколкото си си представяла и в най-смелите мечти...
    много красиво написано
    браво!
  • Благодаря ви!Наистина
  • Страхотно е! Чак се разплаках!
  • Относно усмивките, мисля, че много често точно в тях се влюбваме!
    Справила си се отлично, наистина е много красиво написано! Поздравче и 6-так, разбира се

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...