Прииска ми се пак да върна времето назад. В очите ти дълбоко-сини да погледна, да спра отново в твоя тайнствен свят и само мъничко при тебе да поседна. И пак така дълго да се смеем с глас на хиляди безмислени неща, и пламъчето да потрепва между нас, да свети в нощта със ярка светлина! Все тайничко да знам, че те обичам и да изтръпвам от любов, при допира на твоята ръка, защото само тук съм твоето момиче, макар ти никога да не разбра това! Да спя до теб, там, горе, на тавана Където музиката не престава да гърми и твоята усмивка-паяжинка бяла, в която моето сърце безпомошно се улови. Никога не можах да ти призная, че те желая, както никой друг преди това и сега наивно, тайничко мечтая, че ще върна времето назад, за да го променя!
не е нужно да връщаш времето назад
защото понякога бъдещето предлага повече отколкото си си представяла и в най-смелите мечти...
много красиво написано
браво!
Относно усмивките, мисля, че много често точно в тях се влюбваме!
Справила си се отлично, наистина е много красиво написано! Поздравче и 6-так, разбира се
Ех, да можеше да се върне времето назад! Колко много от старите грешки не бихме допуснали (а колко ли много нови ще направим) ? Но все пак, хубавите спомени си остават завинаги в нас.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.