Да възлюбим Пътя...
Научи ме, че падането може
и да не е страшно.
Получи ти се целенето точно
към сърцето прашно.
Отучи ме, че влюбването само
на моменти идва.
Заключих се, но с мир ти ме отвори,
и това ми стигна.
Тогава аз притихнах в тази обич.
Заблестели гледат
очите ми като узряло грозде.
Разтуптяно стенат
по дирите на твоя мил и жарък
стенопис сърдечен.
Обичам те и днес във всеки залък,
от сърце поднесен.
А думите горят като че огън
във ковчеже скрито.
Наивно съм дете, което моли
Бог за прошка тихо.
Опитвам се така да се домогна
до сърце по-чисто.
Което да ти принеса накрая
на живота лично.
Защото кръста си, ако не вдигна,
ще дрънча на кухо.
Преди да вкусим от Живота вечен,
да възлюбим Пътя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Tsvetelina Pencheva Все права защищены