Да възлюбим Пътя...

Научи ме, че падането може

и да не е страшно.

Получи ти се целенето точно

към сърцето прашно.

Отучи ме, че влюбването само

на моменти идва.

Заключих се, но с мир ти ме отвори,

и това ми стигна.

Тогава аз притихнах в тази обич.

Заблестели гледат

очите ми като узряло грозде.

Разтуптяно стенат

по дирите на твоя мил и жарък

стенопис сърдечен.

Обичам те и днес във всеки залък,

от сърце поднесен.

А думите горят като че огън

във ковчеже скрито.

Наивно съм дете, което моли

Бог за прошка тихо.

Опитвам се така да се домогна

до сърце по-чисто.

Което да ти принеса накрая

на живота лично.

Защото кръста си, ако не вдигна,

ще дрънча на кухо.

Преди да вкусим от Живота вечен,

да възлюбим Пътя.