8.11.2020 г., 19:26

Да възлюбим Пътя...

597 0 0

Научи ме, че падането може

и да не е страшно.

Получи ти се целенето точно

към сърцето прашно.

 

Отучи ме, че влюбването само

на моменти идва.

Заключих се, но с мир ти ме отвори,

и това ми стигна.

 

Тогава аз притихнах в тази обич.

Заблестели гледат

очите ми като узряло грозде.

Разтуптяно стенат

 

по дирите на твоя мил и жарък

стенопис сърдечен.

Обичам те и днес във всеки залък,

от сърце поднесен.

 

А думите горят като че огън

във ковчеже скрито.

Наивно съм дете, което моли

Бог за прошка тихо.

 

Опитвам се така да се домогна

до сърце по-чисто.

Което да ти принеса накрая

на живота лично.

 

Защото кръста си, ако не вдигна,

ще дрънча на кухо.

Преди да вкусим от Живота вечен,

да възлюбим Пътя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Tsvetelina Pencheva Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...