17 янв. 2010 г., 10:47
Не мога да повярвам, че трябва да забравя… всичко.
И първата ни среща, и как настръхваш
и трепериш, и въздишаш...
При всеки мой допир…
Не бързай… Ела, протегни си малката ръка,
бръкни в мен, ти си там… извади ми сърцето.
А сега го опитай на вкус…
Пресолено е малко, нали?
В марината от сълзи е киснато…
Или е малко студено и кърваво?
Все пак, месеци вече го късаш...
Моля! Хапвай… на мен не ми трябва… ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация