Не мога да повярвам, че трябва да забравя… всичко.
И първата ни среща, и как настръхваш
и трепериш, и въздишаш...
При всеки мой допир…
Не бързай… Ела, протегни си малката ръка,
бръкни в мен, ти си там… извади ми сърцето.
А сега го опитай на вкус…
Пресолено е малко, нали?
В марината от сълзи е киснато…
Или е малко студено и кърваво?
Все пак, месеци вече го късаш...
Моля! Хапвай… на мен не ми трябва… ...