Да забравя?!
Не мога да повярвам, че трябва да забравя… всичко.
И първата ни среща, и как настръхваш
и трепериш, и въздишаш...
При всеки мой допир…
Не бързай… Ела, протегни си малката ръка,
бръкни в мен, ти си там… извади ми сърцето.
А сега го опитай на вкус…
Пресолено е малко, нали?
В марината от сълзи е киснато…
Или е малко студено и кърваво?
Все пак, месеци вече го късаш...
Моля! Хапвай… на мен не ми трябва…
Без сърце, и без спомени, ще присъствам
в живота на всички…
Да забравя как литвах, как трепнех…
Да забравя как ми тупка сърцето…
Да забравя как се смеех насила,
а в мене ревях и се късах,
и умирах, и душата ми беше се свила…
Да забравя, че не искаше нищо…
Само чувства… които аз имах…
Да забравя за часа споделени мечти…
Да забравя звездите, дъха ти…
И възглавницата, с твоето име в нея...
Да забравя плача ти и стенанието вътре в тебе…
Да забравя гнева ти... малко детски, но и той е в мене...
Да забравя смеха, и срама, и вината…
Да забравя за мислите… Просто не мога!
И не искам да ги забравя!
Да забравя за погледа, който казваше всичко…
Толкова Да имаше в него…
Не посмях да си мисля за него…
Да забравя за дара!… Та ти даде всичко…
Ти ми имплантира жажда за любов до живот…
Аз Го ИСКАХ! Ти стана късче от мене…
Ти стана слънце… И слънце оставаш...
И те моля! Не искай да те забравя…
Любовта ми не беше емоция
Любовта ми бе… всичко от мене…
Благодаря Ти!
© Джокобоко All rights reserved.
