За срещите със себе си редовно закъснявам…
На някои от тях дори не идвам...
Търговец съм…
Харесва ми със две ръце да взимам и да давам…
Дори понякога да се изнудвам… ...
С тези свои думи… Правя ти магия!
Хвърлям шепа сълзи, в огъня любовен…
И дано по-скоро ми се върне тройно…
В пепел да превърнеш всеки свиден спомен...
и да го разсееш във гора усойна… ...
Не говори, не казвай нищо… Няма смисъл...
знам защо си дошла… и също го искам…
Притисни се до мен... Чуй ми Сърцето…
Чуй вълните от кръв как се плискат…
А сърцето ми - не трепери, не плаче… Лети! ...
Аз тръгнах нанякъде… ти също…
Нямаше „сбогом”… нямаше и гневни слова…
Всичко свърши нормално... останахме в Нищото…
Проявихме Здрав Разум…
Никой не обърна глава… ...
Здравей! Помниш ли ме?... Аз съм Другия…
Бях Всичкото, което ти бе нужно…
Бях слънце мило… станах втора диня...
Бях касичка, в която пускаш милостиня…
Бях онзи, който мрази да си тъжна… ...
Това е може би последната накичена елха…
(но вече няма смисъл)
Януари свърши… мисля да я махна…
(защото вече дразни ме...)
Подаръкът ти трябваше да чака просто някъде… ...
Сънувам стихове, забравям рими…
не искам да се будя…
Не спирам да те търся в себе си… а викам - ОСТАВИ МЕ!
Това, което мислех, че ти давам – оказа се у мене…
Не спирам да ги мачкам… плача и се смея… ...
Какво съм Аз?! На пръв поглед… едно Тяло…
Вторачено във виртуално огледало…
След втори поглед… съм… Сърце,
което наранявам цял живот… и пак е оцеляло…
След трети поглед… търся и Душа… ...
Не мога да повярвам, че трябва да забравя… всичко.
И първата ни среща, и как настръхваш
и трепериш, и въздишаш...
При всеки мой допир…
Не бързай… Ела, протегни си малката ръка, ...
Издигам се с крилата на съня, в нощта…
Отлитам, ще погребвам любовта…
Изгарящата, сладка и опияняваща любов…
Изпълнила ме с трепет и мечти…
Изкъртила представите ми за морал… ...
