Да загубиш ангел
Не ме поглеждай... дълбаят ме очите ти,
стрелите в тях живеят смъртоносно,
накъсани... са вече дните ни,
износени са от идейна непорочност.
Не ме разплитай... тайните дълбоки са,
изсечени са в мъртвото вълнение,
безумно... те нахапаха душите ни,
и идва време... време за смирение.
Не ме докосвай... парят ме ръцете ти,
оковите... във тях са скрити,
от ритъма на чуждото желание,
емоциите... погребах неизпити.
Не ме търси... от себе си избягах,
следите си... към тебе заличих,
отнех ти и поредната награда,
изписах те... със некадърен шрифт.
Не ме претърсвай... нощем в тъмнината,
че сънищата помнят покаянието,
в което никой не заплака,
илюзията... измисли подаянието.
Не ме събличай... гола е душата ми,
физическото във черупката е скрито,
от хищнически погледи изпивано,
тялото... избяга неприкрито.
Не ме купувай... с думи и желания,
не се продавам... грешката е твоя,
сега на друг принадлежи душата ми,
а тялото... то пари в зноя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Силвия Все права защищены
