16 ago 2008, 12:17

Да загубиш ангел

  Poesía
1.1K 0 10

Не ме поглеждай... дълбаят ме очите ти,

стрелите в тях живеят смъртоносно,

накъсани... са вече дните ни,

износени са от идейна непорочност.

 

Не ме разплитай... тайните дълбоки са,

изсечени са в мъртвото вълнение,

безумно... те нахапаха душите ни,

и идва време... време за смирение.

 

Не ме докосвай... парят ме ръцете ти,

оковите... във тях са скрити,

от ритъма на чуждото желание,

емоциите... погребах неизпити.

 

Не ме търси... от себе си избягах,

следите си... към тебе заличих,

отнех ти и поредната награда,

изписах те... със некадърен шрифт.

 

Не ме претърсвай... нощем в тъмнината,

че сънищата помнят покаянието,

в което никой не заплака,

илюзията... измисли подаянието.

 

Не ме събличай... гола е душата ми,

физическото във черупката е скрито,

от хищнически погледи изпивано,

тялото... избяга неприкрито.

 

Не ме купувай... с думи и желания,

не се продавам... грешката е твоя,

сега на друг принадлежи душата ми,

а тялото... то пари в зноя...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...