Свързват ни толкова други неща,

само любовта остана в сянка...

Прогони я като поредната жена,

държа се с нея като със държанка!

Не ù повярва, взе я за фалшива,

а тя за теб душата си раздаде!

Нали заради теб я пазех жива,

ала кажи ми, ти какво ù даде?

Раняваше я с мъжката си грубост,

за миг не пожела да я почувстваш!

Помисли я за слабост и за лудост,

не искаше да влагаш в нея чувства!

Остана чужд за обич и отдаденост,

избра да съществуваш за мига!

И още ме приемаш като даденост,

с която не споделяш любовта!