Даденост
655
0
0
Свързват ни толкова други неща,
само любовта остана в сянка...
Прогони я като поредната жена,
държа се с нея като със държанка!
Не ù повярва, взе я за фалшива,
а тя за теб душата си раздаде!
Нали заради теб я пазех жива,
ала кажи ми, ти какво ù даде?
Раняваше я с мъжката си грубост,
за миг не пожела да я почувстваш!
Помисли я за слабост и за лудост,
не искаше да влагаш в нея чувства!
Остана чужд за обич и отдаденост,
избра да съществуваш за мига!
И още ме приемаш като даденост,
с която не споделяш любовта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надя Уорендър Всички права запазени
