25 июн. 2009 г., 11:51
Дай!
Сега е времето. По Коледа.
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора.
А всички хора - на деца.
Дай празник! Да залъжем себе си.
Полушега, полунаистина,
дай ми разгадката на ребуса,
над който вече и не мисля.
Дай нещо в двете ми ръце!
Дай тяло - да нахраня тялото.
О, как гърдите ти звънят!
Звъна ми дай, ведно с камбаните!
И със звъна им да отплува
в небитието моят глас:
Да. Приказките съществуват.
В една от тях живях и аз.
Когато стават чудеса.
И боговете стават хора.
А всички хора - на деца.
Дай празник! Да залъжем себе си.
Полушега, полунаистина,
дай ми разгадката на ребуса,
над който вече и не мисля.
Дай нещо в двете ми ръце!
Дай тяло - да нахраня тялото.
О, как гърдите ти звънят!
Звъна ми дай, ведно с камбаните!
И със звъна им да отплува
в небитието моят глас:
Да. Приказките съществуват.
В една от тях живях и аз.
© Райчо Русев Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
Приказно е, Райсън!
-
Звънящ си Райсън...!
-
Райсън, завидях и. Честно.
-
Харесах! Поздравления!
-
Ехх, че хубава приказка...
А най-хубавото е да си останеш дете до края!
Поздрави Райсън!!!
-
Страхотно е!
-
-
-
От нас зависи в каква приказка (добра или лоша) ще живеем!
"Дай тяло - да нахраня тялото."
и
Дай Душа, за да получиш Душа! -
Ах този звън, ах тези камбани - мечтая ги и аз!
-
Чудесно приказка за Коледа.
Баща ми я избра, Райсън, преди години... -
-
приказник
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
хубаво е, много е хубаво.