И пак е Коледа, и няма сняг,
намръщва се небето и заплаква.
Една елха, от утро, чак до мрак,
шейната с чудесата пак очаква.
Роди се Бог... Животът си тече,
дали ще влезе някак през комина,
добрият старец, или ще рече:
Заклещих се. Диета... Догодина...
Аз и така подаръци не ща.
Врабче да цвърка весело на двора.
Да ми разказва приказки нощта.
За светли домове, щастливи хора.
Да се оглежда в чашата ми с чай,
усмихнато надеждата крилата.
Любов и здраве, вяра, Боже, дай!
Тогава ще повярвам в чудесата!
© Надежда Ангелова Все права защищены