"Даже мен да ме няма на белия свят..."
Не ме търси във морската вода,
омръзна ми да мия бреговете
и да заглаждам мидите с ръка,
луната нощем в мен да свети.
Не ме търси сред горските цветя,
при все че зная колко ги обичаш,
омайност, аромат увяхват с тях,
пробудят ли се, вече са различни.
Далече от познатата тоналност
на гласове, мелодии и ритми,
не ме търси сред звуците банални,
в гърмежа няма ме, и в тишините.
Не ме търси в сезоните, в лица,
в горчивото и сладкото, в съня ти,
в огъня, във виното, в страстта,
в изгряващото слънце, в пътя,
в плача, в усмивките, в дъжда,
в кутията с писма, в албума...
Ако ме няма в тебе, съм лъжа!
Ако не съм в сърцето ти,
не съществувам!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Донова Все права защищены
