Даже нямаме заглавие
И най-голямата радост не е достатъчна,
ако няма с кого да я споделиш.
http://www.youtube.com/watch?v=GitCFZ9qQso
Един ден знам, че ще сме приказка,
която ще разказваме на внуците
и ще разлистваме любими страници,
които ще сме преживели - истински.
Съвсем не ми е трудно да я вярвам -
захранена с надежда и доверие.
С корица без рисунки украсена,
я пишем... Даже нямаме заглавие.
Когато замечтахме я, си спомням –
бе месецът на късното ни лято,
записахме на страницата - първа,
копнежите ни съкровени - плахо.
Тогава ми призна, че нямаш своя
красива приказка, която те изпълва.
Аз позволих ръката ми да вземеш,
докато пишеш – за да те допълвам.
Неусетно я започнахме без думи
след време, като я четем ще радва.
Отдавна знам, за да се случи...
Да пожелаем приказката трябва!
08.03.2010
Julie
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлия Димитрова Все права защищены
