12 окт. 2009 г., 10:06

Дайте бич и коня, врания!

772 0 15

/по Татьяна Танько/

 

Дайте бич и коня, врания

да ме носи през заспали гори!

С копита да бие!

Да изсича искри!

Ще го пришпоря с болка изгаряща,

а следите в снега - кървави...

Рисунката с масло - небрежна.

Разцъфнало чудо - макове алени

от Земята до Слънцето нежно...

Носи ме, конче врано, носи!

Нека плющи вятър в лицето!

Нека перчем да се вее!

Как тъгува сърцето по змии-коси

и поклони с проклятия праща в небето...

Колко ме боли, Господи! Колко боли...

Кой ще ме разбере?! Ти ли, която ме искаш?!

Кой ще ми каже де е приятел?!

Врагът де се скри?!

Хляб и вино за скитника, кой в шепа е стиснал?!

Кой ли съдбата ми с мед ще подслади?!

Кой, освен тебе... Кой, освен ти...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...