12.10.2009 г., 10:06 ч.

Дайте бич и коня, врания! 

  Поезия » Друга
597 0 15

/по Татьяна Танько/

 

Дайте бич и коня, врания

да ме носи през заспали гори!

С копита да бие!

Да изсича искри!

Ще го пришпоря с болка изгаряща,

а следите в снега - кървави...

Рисунката с масло - небрежна.

Разцъфнало чудо - макове алени

от Земята до Слънцето нежно...

Носи ме, конче врано, носи!

Нека плющи вятър в лицето!

Нека перчем да се вее!

Как тъгува сърцето по змии-коси

и поклони с проклятия праща в небето...

Колко ме боли, Господи! Колко боли...

Кой ще ме разбере?! Ти ли, която ме искаш?!

Кой ще ми каже де е приятел?!

Врагът де се скри?!

Хляб и вино за скитника, кой в шепа е стиснал?!

Кой ли съдбата ми с мед ще подслади?!

Кой, освен тебе... Кой, освен ти...

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??