Дайте бич и коня, врания!
/по Татьяна Танько/
Дайте бич и коня, врания
да ме носи през заспали гори!
С копита да бие!
Да изсича искри!
Ще го пришпоря с болка изгаряща,
а следите в снега - кървави...
Рисунката с масло - небрежна.
Разцъфнало чудо - макове алени
от Земята до Слънцето нежно...
Носи ме, конче врано, носи!
Нека плющи вятър в лицето!
Нека перчем да се вее!
Как тъгува сърцето по змии-коси
и поклони с проклятия праща в небето...
Колко ме боли, Господи! Колко боли...
Кой ще ме разбере?! Ти ли, която ме искаш?!
Кой ще ми каже де е приятел?!
Врагът де се скри?!
Хляб и вино за скитника, кой в шепа е стиснал?!
Кой ли съдбата ми с мед ще подслади?!
Кой, освен тебе... Кой, освен ти...
© Красимир Дяков All rights reserved.
