Регина (Радост Даскалова)
374 1427
27 апр. 2011 г., 13:08

Далеч от очите - далеч от сърцето 

  Поэзия » Другая
2298 0 15

 

Там, под виолета на планинските вериги,

мамят избуяли в изумрудено треви.

Стъпките ми късни и насън не ги достигат -

нямам ги рътлините в алкова от скали.

 

С нокътче придрасква пренатегнатото време -

вика планината непокорния си син.

Много е далече той и, дявол да го вземе,

вече недочува насред смогове и дим.

 

Вече се заплесва по друидските дъбрави.

Споменът му глъхне сред бръшляните и мъх

плъзва и превзема паметта му. И забравя

бавно планината си и свидния й дъх.

 

Питам се любов ли е далече от очите?

Колко ще е обич то - по спомен на сърце?

Бледи и неясни лилавеят планините -

северът от юга си отвърнал е лице...

 

25.03.2011

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радост, стопи леда, обвил сърцето ми! Благодаря ти!
  • Прекрасно е...Омагьосва и притегля едновременно...

  • Така добре ли е?

    ПП Редактирах си предния коментар, надявам се да ти хареса след промяната на подкатегорията...
  • Поздравления, Рег! Изумруден стих!
  • зикито, фея - благодаря, че прочетохте!
  • Интересен стих! Хареса ми!
  • айде, сега вече стихът ми е в "друга", ена - за да не ви изправям пред колизии на какво точно мнение сте по въпроса с моята родолюбивост...
    извинявам се, че предизвиках спорове с неразумното си определение "гражданска"!
    поздрав!
  • Стихът много ми хареса!!!
    Финалът предполага възможност за различни гледни точки.
    Поздравления и от мен!
  • Айде да ми дойдеш скоро на гости, че живееш и на близо, Рег, или планината ще дойде при теб. Ив
  • стегнато е може би, защото на гърлото ми е стегнато, а?
  • Поздравления, Рег, за още един от истинските ти стихове! Типично в твой стил - стегната форма, сполучливи метафори и всичко, което прави Поезията изкуство. Ив
  • takodi, трябва ли да се извинявам за онова, което чувствам и съм написала по-горе?
    защо трябва да се превръща в спор разговора под нечие стихотворение?
    мисля, че мнението си за нещата от живота всеки може да изрази в прав текст - нетът е пълен с чатове, форуми и прочия...
    тук става дума за лично творчество, а не за позиция и ако имаш да кажеш нещо за стъпката, римата, метафорите - моля! ще се радвам да го чуя!
    но онова, което чувствам - не подлежи на спорове и обяснения.
    благодаря, че намина!
  • Мисля, че не е точно така. Няма да те убеждавам, но сърцето няма нужда да вижда, за да усеща. Разстоянията ги определя сърцето, не очите. Случвало се е да стоиш до човек, който е на космическо разстояние от теб. Каква е ползата че го виждаш? Само болка...
  • брой ме за изключение от правилото!
    споделям гледна точка и състояние и те може и да са извън схващанията ти, за което се извинявам, но не съжалявам, че споделих...
Предложения
: ??:??