7 мая 2007 г., 16:15

Далеч в простора тих...

Поэзия

762 0 6

Далеч в простора тих
на пустошта планинска
обмисля горчиво магьосник-старик,
приседнал на езерен бряг:

"Света както исках - така сътворих:
а после загубих му края...
Човека разумен от кал съградих,
душата му вдъхнах накрая...

Дали е настъпил мигът?
Мигът на раздяла? В какво съгреших?
Земята днес тъне в развала -
от същия този Човек...

Покварени, подли, безумни и зли -
злокобните сили света управляват -
ще има ли дързост и смелост
Човекът достоен за подвиг велик?"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Aske (Петя Косева)

Несериозността и незаинтересоваността на човека винаги са били и все още са причините за окаяното положение на света.А достойните все още са твърде малко...

2007-09-08T22:00:58+03:00
Вестин (Димитър Ганчев)

Достоен е наистина, но трябва да го разбере, да повярва в това!
Поздрав!

2007-05-09T21:49:56+03:00
petinka67 (Петя Кръстева)

За съжаление!
Дано не реши да си поправи грешката, тогава...
Поздрави за стиха!

2007-05-08T11:48:59+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Дано е Човек и осъзнае мисията!
Хубав стих!

2007-05-07T18:58:34+03:00
Aneta_kz (Анета)

Хубав стих!
Поздрави!

2007-05-07T16:29:08+03:00